КОДЕКС НА ТРУДА
Извадка от Кодекс труда след последните промени и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г.
Пълния текст на кодекса можете да изтеглите тук
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет и цел
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях.
(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи
и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между
държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за
уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
Социален диалог
Чл. 2. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Държавата регулира
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и
въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците,
служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни
отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.
Тристранно сътрудничество
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавата осъществява регулирането на
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения,
както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с
представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с
акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно
сътрудничество.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Сътрудничеството и консултациите
задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията
и въпросите, посочени в ал. 1.
Национален съвет за тристранно сътрудничество
Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Сътрудничеството
и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния
съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама
представители на Министерския съвет, на представителните организации на
работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите
представители, а представителите на представителните организации на работниците и
служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно
уставите им.
(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник
министър-председател.
(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Националният съвет за тристранно
сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на
работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един
заместник-председател на съвета за срок от една година.
(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При отсъствие на председателя на
Националния съвет за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен
от него заместник- председател.
Отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно
сътрудничество
Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 15 от
2010 г.) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове, области и
общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за
тристранно сътрудничество.
(2) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно
сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство,
друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните
организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на областните и
общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на
друго ведомство, областен управител или кмет на община, а на представителните
организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните
ръководства съгласно уставите им.
(4) Председателите на отрасловите, браншовите, областните и общинските
съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър,
ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община след
консултации с представителните организации на работниците и служителите и на
работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.
Функции на съветите за тристранно сътрудничество
Чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Националният
съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти
на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл. 3.
(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат
да искат:
1. президентът на Републиката;
2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни
комисии на Народното събрание;
3. министър-председателят.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Отрасловите, браншовите, областните и
общинските съвети за тристранно сътрудничество обсъждат и дават мнение при
уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш, област
или община.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния
орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите,
браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество.
Заседания на съветите за тристранно сътрудничество
Чл. 3г. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Съветите за
тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които
определят и дневния ред на заседанието.
(2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане
на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на
работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.
Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за
тристранно сътрудничество
Чл. 3д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Председателите на
съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и
насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на
интересите на всяка от страните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията на съветите са редовни, когато
присъстват представители и на трите участващи в тях страни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията са редовни и когато на тях не
присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на
представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в
случай че те са били уведомени.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Съветите приемат решенията си с
общо съгласие.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Приетите решения от съветите за
тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:
1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на
министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго
ведомство;
2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно
сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) решенията на областния и общинския съвет за
тристранно сътрудничество - на областния управител и на кмета на общината или на
председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен
акт по обсъжданите въпроси.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)
Държавните, областните и общинските органи, на които са предоставени мнения на
съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на
решения в рамките на своята компетентност.
Уредба и финансиране дейността на съветите за тристранно
сътрудничество
Чл. 3е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Организацията и
дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от
Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за
сметка на съответните държавни и общински органи, участващи в тях.
Сдружаване на работниците и служителите
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право,
без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални
организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с
техните устави.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на
работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по
въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез
колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на
стачки и други действия съгласно закона.
Сдружаване на работодателите
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателите имат право, без
предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да
ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като
се съобразяват само с техните устави.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Организациите на
работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите интереси
чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други
действия съгласно закона.
Общо събрание на работниците и служителите
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Общото събрание се състои от всички работници и служители в
предприятието.
(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват
функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на
работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от
представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите
събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се
определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.
(3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се
прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.
Ред за работа на общото събрание (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила
от 31.03.2001 г.)
Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от
31.03.2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за
своята работа.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото
събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя,
от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от
работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото
събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от
половината от работниците и служителите (пълномощниците).
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото
събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство
от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено
друго.
Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 25 от
2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)
Работниците и служителите участвуват чрез избрани от общото събрание на
работниците и служителите представители в обсъждането и решаването на въпроси на
управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и
служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да
представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните
отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се
избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006
г., в сила от 01.07.2006 г.)
Представители за информиране и консултиране на работниците и
служителите
Чл. 7а. (*) (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 7
от 2012 г.) В предприятия, включително в предприятия, които осигуряват временна
работа, с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически
обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото
събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за
осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.
(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от
ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на
работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Численият състав по ал. 1 се определя от
средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12
месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в
трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и
продължителността на тяхното работно време, включително работниците и
служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа.
(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя
предварително от общото събрание, както следва:
1. за предприятия с 50 до 250 работници и служители - от 3 до 5;
2. за предприятия с повече от 250 работници и служители - от 5 до 9;
3. за организационно и икономически обособени поделения - от 1 до 3.
(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал.
1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители,
както и синдикални организации.
(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5,
включително начина на гласуване.
(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено
мнозинство от присъстващите.
Мандат на представителите на работниците и служителите
Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Представителите
на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три
години. Те се освобождават предсрочно:
1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;
2. при системно неизпълнение на функциите им;
3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;
4. по тяхно искане.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието,
дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си,
представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а след промяната
запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са
имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една
година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част
от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на
избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като
работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се
представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в
което са преминали на работа.
Права и задължения на представителите на работниците и служителите
Чл. 7в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Представителите
на работниците и служителите имат право:
1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да
оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;
2. да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация,
ако това не е направено в определените срокове;
3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят
становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при
вземането на решение;
4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го
информират за поставените от работниците и служителите въпроси;
5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
6. да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.
(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни да:
1. информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1,
т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4;
2. не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица
информацията по ал. 1, т. 1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност,
докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване
на функциите им.
(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за
работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в
посочените от кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя.
(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя
може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е
необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена
продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.
Отговорност при разкриването на поверителна информация
Чл. 7г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Лицата, на които е
предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които
са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.
Осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001
г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При осъществяване на трудовите
права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на
народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст,
политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или
физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на
работното време.
(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и
прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.
Гаранции за осъществяване на трудовите права и задължения
Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Приложим закон при трудовите правоотношения
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от
01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Този кодекс се прилага за трудовите
правоотношения на български граждани, граждани на държави - членки на Европейския
съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с
български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в
международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български
граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни
по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация
Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо
или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото
не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за
Република България.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с
международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се
урежда от законодателството на друга държава.
(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата,
която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на
Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията, на която
се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.
Признаване на трудови права, придобити в чужбина
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудови права, придобити в чужбина, се
признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на
международен договор, по който е страна Република България.
Глава втора.
ТРУДОВ КОЛЕКТИВ (ОТМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Раздел I.
Общи разпоредби (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Първичен и основен трудов колектив
Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Програмни и други временни колективи
Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Трудови колективи - стопани на социалистическата собственост
Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Осъществяването на трудовия процес от трудовите колективи
Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Самоуправление на трудовите колективи
Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Приложимост на правната уредба на трудовите колективи
Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел II.
Първичен трудов колектив (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Органи на първичния трудов колектив
Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Свикване на общото събрание и приемане на решения
Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на общото събрание
Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на бригадния съвет
Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на бригадира
Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разногласия между бригадира, бригадния съвет и общото събрание
Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Раздел III.
Основен трудов колектив (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Органи на основния трудов колектив
Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Общо събрание и събрание на пълномощниците
Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Свикване на общото събрание и приемане на решения
Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на общото събрание
Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Избор и състав на стопанския съвет
Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Свикване на стопанския съвет и приемане на решения
Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на стопанския съвет
Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Права и задължения на ръководителя на предприятието
Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Разногласия между ръководителя на предприятието и общото събрание
или стопанския съвет
Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Глава трета.
СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ.
- ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)
Самостоятелност
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации и
организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и
приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и
представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за
дейността си.
(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно
определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.
Представителни организации на работниците и служителите
Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от
2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) За представителна организация на работниците и
служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на
следните изисквания:
1. да има най-малко 75 хиляди членове;
2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт
от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите
дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко
от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50
организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и
национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-
малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.
Представителни организации на работодателите
Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от
2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) (1) За представителна организация на работодателите
на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните
изисквания:
1. (обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2012 г. - ДВ, бр. 49 от 2012
г.) да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не
по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица;
2. да има организации на работодателите в повече от една четвърт от
дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите
дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с не по-малко от 5 на сто
от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове
във всяка икономическа дейност;
3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и
национален ръководен орган;
4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-
малко три години преди подаване на искането за признаване на представителност;
5. (обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2012 г. - ДВ, бр. 49 от 2012
г.) да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с
нормативен акт.
(2) В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова или
отраслова организация в две или повече национални организации на работодателите,
при установяване на членския състав с оглед наличието на критериите за
представителност по ал. 1, т. 1 той разполага с една от следните възможности:
1. да упълномощи с изрично пълномощно една от националните организации, в
които членува;
2. да упълномощи с изрично пълномощно браншовата или отрасловата
организация, в която членува.
(3) В случаите, когато една браншова или отраслова организация на
работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите,
при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за
представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично
пълномощно да я представлява.
Признаване на представителни организации
Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от
2007 г.) (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се
признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския
съвет за срок 4 години.
(2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване
на организациите на работниците и служителите и на работодателите за
представителни на национално равнище.
(3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява
в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6
месеца преди изтичането на срока по ал. 1.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Организациите на работниците и служителите и
на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават
исканията си в четиримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3.
(5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на
критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на
наличието на социален мандат;
2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за
представителност по чл. 34 и 35;
3. гарантиране истинността на първичната информация;
4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за
представителност.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Министерският съвет се произнася с решение в
двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана
организация.
(7) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и
служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на
заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната
организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.
(8) За представителни се признават и всички поделения на организация,
призната за представителна на национално равнище.
Проверка на изискванията за представителност
Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от
2007 г.) (1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за
наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от
организациите на работниците и служителите и на работодателите.
(2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема
решение, с което може:
1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и
служителите или на работодателите на национално равнище;
2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6.
(3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36, ал. 7.
Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в
предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички
вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което
работодателят задължително ги поканва.
Повишаване на правните знания на работниците
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Участие в планирането
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Грижи за разгръщане на трудовата активност
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Технологично усъвършенствуване и подобряване на качеството
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните
организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или
лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите
ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.
Организиране дейността на трудовите колективи и на колективните органи
за управление
Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Организиране почивката и отдиха на работниците
Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Представителство пред съда
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните
поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват
като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове,
да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да
получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично
упълномощени за това.
Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и
на представителите на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006
г., в сила от 01.07.2006 г.)
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 46 - ДВ, бр. 48 от
2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)
Държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават
условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната
дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти,
сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните
функции.
(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен
да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на
функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.
Трудовоправна закрила на профсъюзни и други дейци
Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Настаняване на работа на профсъюзни дейци след изтичане на мандата
Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Юридическо лице
Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Синдикалните
организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо
лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска
цел.
(2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея,
придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.
(3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална
организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно
предвиденото в техните устави.
Глава четвърта.
КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР
Предмет
Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С колективния трудов договор се
уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов
договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и
служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който
работодателят е обвързан.
Равнища на колективно преговаряне (Загл.&
